Щом названията на полицейските акции се приемат масово, значи са успешни Мария Филева

Интервю с проф. Клео Протохристова, специалист по титрология

Проф. Клео Протохристова е преподавател по антична и западноевропейска литература в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, ръководител на катедра “История на литературата и сравнително литературознание”. От 1991 до 1993 година, като стипендиант на комисията „Фулбрайт”, е преподавала български език и литература във Вашингтонския университет в Сиатъл. Автор е на книгите „Несъвършени изречения” (1990), „Благозвучието на дисонанса” (1991, 1996), „През огледалото в загадката” (1996). Специалист е по титрология – теория и практика на озаглавяването. Тъкмо това е поводът да се обърнем към нея.

Проф. Протохристова, намирате ли за сполучливи имената на полицейските акции в последно време? Могат ли да се открият по-дълбоки основания за “кръщаването” им по този начин?

Да, разбира се, може. Но аз не съм се задълбочила много в тази тема, защото независимо от цялата шумотевица не съм склонна да фокусирам вниманието си върху този аспект от съществуването ни. А че се играе с някакви доста въздействащи озаглавявания, това е факт. И някои си имат сериозните основания. Примерно с “Октопод” е ясно, че тук става въпрос за съвсем ясна референция към много познатия филм, който мнозина са гледали. Става въпрос за нещо, което го имаше във филма, но тук е изведено напред в самата структура на тази организация, която напомня “Октопода” и функционира по подобен начин. Така че можем да кажем, че има замисъл в цялата тази операция.

Вие бихте ли направили препратка на образа на “Октопода” в начина, по който се възприема в световната литература – от Средновековието до днес?

Въпреки че има един известен роман, който се казва така, струва ми се, че по-скоро се играе с тази универсализирана метафора на мафията като октопод. Това вече си съществува като културен знак.

С “Наглите” нещата стоят по-ясно като че ли.

Да, да, там е по-директно. Пък е и много изразително. И понеже наистина става въпрос за дълго търпение, което е проявявано и в един момент наглостта избликва и прелива, струва ми се, че е добро намерено заглавие.

А “Факири” впечатлява ви? Става дума за автокрадци, предполага се, че са сръчни.

Това съм го изпуснала. Откога са тези “Факири”?

От днес, от тази нощ.

Не, не мисля, че е много добре. Факири навява други внушения. Добре – сръчност, нещо изчезва и после се появява, това да, но факирите правят неща, които всъщност не се случват – примерно режат някаква глава. А тук е съвсем реално – колата изчезва. При факирите има два плана – едното е това, което те кара да вярваш, че се е случило, а другото е това, което всъщност става.

За много умел в нещо човек не се ли казва “Този е направо факир”?

Казва се, но проекцията е друга. Ако внимателно се анализира внушението, във всички случаи има два плана и този втори план е, че има несъответствие между онова, което виждаш и това, което става. Използва се не както трябва. Изразът “Той е факир в работата” не е точен. Факир винаги предполага, че има привидност, която не съвпада с реалната стойност на нещата. Ако ми кажат, че един хирург е факир, аз няма да отида при него.

Така ли, винаги съм приемала това като комплимент?

Помислете, факирът е този, който те кара да смяташ, че зайчето е излязло от шапката.

Как навлиза тази дума в езика ни? Мисля я за остаряла, сещам се за Факира Мити – бащата на Емил Димитров, не съм чувала скоро някой да я използва вън от израза, за който говорим.

Влиза заедно със социалните практики, които вървят с това име. Друго е да кажеш “вълшебник” или “магьосник”, те успяват да направят нещо, което обикновеният човек не може. Но когато кажеш факир, във всички случаи става дума, че в нещо те лъжат. Когато се краде, има лъжа, но зад това, което се прави със сръчност, има и истина – колата я няма.

А “Сови”? Става дума за данъчни измами.

Не съм убедена, че е много подходяща.

Във фолклора совите и птиците от тяхното семейство – бухали, кукумявки и т.н., са символ на нещо лошо, заплашително, тъмно…

И непременно свързано с нощта. А пък данъчните нарушения не са непременно свързани с нощта. Това название би било по-подходящо, ако ставаше въпрос за незаконно производство на алкохол например. Там върви. Американският еквивалент е “Moonlight” – производители на незаконен алхокол.

В предишните години ръководствата на МВР кръщаваха операциите с названия като “Комар”, “Респект” и разработката “Гном”. Между сегашните и предишните кои намирате за по-ефектни, по-сполучливи?

Сегашните са по-функционални.

Може би сте права, те наистина станаха много популярни.

Те, за да станат масови, значи, че са успешни. Ако едно наименование не е успешно, тогава много вероятно е да се търсят заобикални начини да бъде назована акцията. Ако наименованието е успешно, тогава то се репродуцира многократно. Това също е знак.

Вие като страничен човек, свързан с науката, мислите ли, че е започнала истинска борба с мафията, с престъпността? Как оценявате действията на полицията?

Ще ви кажа, че точно като човек, който се занимава с наука, съм склонна да побера в главата си взаимноизключващи се тези. Факт е, че със сигурност заедно с много добри намерения и готовност включително и за саможертва на отделни хора, в цялата тази история стоят и много дълбоко законспирирани интереси. Чу се, че една групировка стои срещу друга групировка, опасявам се, че това е много възможен сценарий. От друга страна, съществува възможността това да бъде една наистина чиста програма и понеже смятам, че тук е въпрос на психическо и емоционално здраве, аз предпочитам, с риск да бъде глупава, да приема доверчивата теза.

Как ви изглеждат от чисто културологична гледна точка образите на борците с престъпността Цветан Цветанов и Бойко Борисов. Те имат ли качества, които ги доближават до модела на “хероя” в литературата в чисто теоретичен план?

Ние мислим в метафори, независимо за какво, дори когато става въпрос за много сериозни неща, каквито са дори точните науки. И там много сериозни термини са метафори. Така че това е неизбежно. Неизбежно сюжетираме нещата, наподобяваме ги на някакви модели, дошли от романи, филми или от другаде. Мисля обаче, че става въпрос за една ежедневна професионална практика, която просто сега се изявява в по-интензивна форма. Дай Боже, да има и по-резултантен вариант.

Не ми отговорихте обаче дали влизат в калъпа на образа на “хероя”.

Знаете ли, винаги когато има калъп, нещо бива жертвано в името на схемата.

За да се напасне.

Винаги е “прокрустовото ложе”. Разбира се, то за това има варианти и инварианти. Инвариантите са нещо абстрактно, вариантите само частично съвпадат. Т.е. каквато и да моделираме, то е с цената на съзнателно игнориране, съзнателно пренебрегване на тези подробности, които не ни влизат в схемата.

вторник, 23 февруари 2010

Източник: www.vsekiden.com

България много уважава ОЛАФ. И ОЛАФ много уважава България. В този дух бяха коментарите на премиера Бойко Борисов и директора на дирекция Разследвания и операции в ОЛАФ Тиери Кретиен веднага след срещата им вчера. Ако дипломатическият етикет не ги ограничаваше и ако чуждестранният ни гост бе с балкански произход, току-виж се бяха прегърнали и разцелували.

Изобщо голямо уважение падна. И размяна на любезности. Добре дошли! ОЛАФ е първостепенен партньор на България, каза премиерът. Ние работим много добре с българските власти, побърза да върне жеста Тиери Кретиен. Много от нещата, които се правят в България, са последователни и са в правилната посока, допълни още той. Бихме искали разследванията на ОЛАФ да се използват като доказателства за издаване на присъди и в родните съдилища, върна топката Борисов. Двамата си разменяха любезни реплики десетина минути пред журналистите. Почти като на приятелска партия по тенис. Има политическа воля и желание да стигнем докрай в разследванията, няма толерирани хора, заби топката Борисов. И победи. Победи заради добрия PR, който си спретна.

Новото правителство реализира няколко мащабни акции и показа пред обществото, че у нас не само има престъпност, но и че тя може да бъде наказвана. Показа го и на медиите, при това не само на българските. Поканиха си дори и шефа на ОЛАФ, за да ги аплодира, и го разведоха като мечка от ведомство на ведомство, за да се запознае с направените промени, предприетите действия и грандиозни планове. Екип на ОЛАФ вече се заема и с разследване на конкретен сигнал за злоупотреба с пари по оперативните програми, анонсира вчера министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. Действа се. А ОЛАФ одобрява.

В това всъщност няма нищо лошо и така трябва да се прави. Защото все пак ни чака нов евродоклад. В тези, които бяха издавани досега, корупцията и организираната престъпност винаги мигаха в червено. Те бяха и основните опасения на чуждестранните инвеститори, попитали с любопитство “Де е България?” Хубаво е, че сами лобираме пред евроинституциите, а не плащаме на лобисти, както се правеше по време на предишното правителство, при това без особен успех. Е, вярно, че някои от вече заловените престъпници се шмугнаха през решетките като хамстери, само срещу парична гаранция. Вярно, че все още не са заведени реални дела по последните операции със звучни имена, но поне се прави стъпка в правилната посока.

Или както казва един познат с черничко чувство за хумор – предишния шеф на ОЛАФ го уморихме, горкия човечец, дано сега поне новия пощадим.

Източник: www.pari.bg

Японска авиокомпания глези женската си клиентела