Отново политически PR?
От: m3college
Щом названията на полицейските акции се приемат масово, значи са успешни Мария Филева
Интервю с проф. Клео Протохристова, специалист по титрология
Проф. Клео Протохристова е преподавател по антична и западноевропейска литература в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, ръководител на катедра “История на литературата и сравнително литературознание”. От 1991 до 1993 година, като стипендиант на комисията „Фулбрайт”, е преподавала български език и литература във Вашингтонския университет в Сиатъл. Автор е на книгите „Несъвършени изречения” (1990), „Благозвучието на дисонанса” (1991, 1996), „През огледалото в загадката” (1996). Специалист е по титрология – теория и практика на озаглавяването. Тъкмо това е поводът да се обърнем към нея.
Проф. Протохристова, намирате ли за сполучливи имената на полицейските акции в последно време? Могат ли да се открият по-дълбоки основания за “кръщаването” им по този начин?
Да, разбира се, може. Но аз не съм се задълбочила много в тази тема, защото независимо от цялата шумотевица не съм склонна да фокусирам вниманието си върху този аспект от съществуването ни. А че се играе с някакви доста въздействащи озаглавявания, това е факт. И някои си имат сериозните основания. Примерно с “Октопод” е ясно, че тук става въпрос за съвсем ясна референция към много познатия филм, който мнозина са гледали. Става въпрос за нещо, което го имаше във филма, но тук е изведено напред в самата структура на тази организация, която напомня “Октопода” и функционира по подобен начин. Така че можем да кажем, че има замисъл в цялата тази операция.
Вие бихте ли направили препратка на образа на “Октопода” в начина, по който се възприема в световната литература – от Средновековието до днес?
Въпреки че има един известен роман, който се казва така, струва ми се, че по-скоро се играе с тази универсализирана метафора на мафията като октопод. Това вече си съществува като културен знак.
С “Наглите” нещата стоят по-ясно като че ли.
Да, да, там е по-директно. Пък е и много изразително. И понеже наистина става въпрос за дълго търпение, което е проявявано и в един момент наглостта избликва и прелива, струва ми се, че е добро намерено заглавие.
А “Факири” впечатлява ви? Става дума за автокрадци, предполага се, че са сръчни.
Това съм го изпуснала. Откога са тези “Факири”?
От днес, от тази нощ.
Не, не мисля, че е много добре. Факири навява други внушения. Добре – сръчност, нещо изчезва и после се появява, това да, но факирите правят неща, които всъщност не се случват – примерно режат някаква глава. А тук е съвсем реално – колата изчезва. При факирите има два плана – едното е това, което те кара да вярваш, че се е случило, а другото е това, което всъщност става.
За много умел в нещо човек не се ли казва “Този е направо факир”?
Казва се, но проекцията е друга. Ако внимателно се анализира внушението, във всички случаи има два плана и този втори план е, че има несъответствие между онова, което виждаш и това, което става. Използва се не както трябва. Изразът “Той е факир в работата” не е точен. Факир винаги предполага, че има привидност, която не съвпада с реалната стойност на нещата. Ако ми кажат, че един хирург е факир, аз няма да отида при него.
Така ли, винаги съм приемала това като комплимент?
Помислете, факирът е този, който те кара да смяташ, че зайчето е излязло от шапката.
Как навлиза тази дума в езика ни? Мисля я за остаряла, сещам се за Факира Мити – бащата на Емил Димитров, не съм чувала скоро някой да я използва вън от израза, за който говорим.
Влиза заедно със социалните практики, които вървят с това име. Друго е да кажеш “вълшебник” или “магьосник”, те успяват да направят нещо, което обикновеният човек не може. Но когато кажеш факир, във всички случаи става дума, че в нещо те лъжат. Когато се краде, има лъжа, но зад това, което се прави със сръчност, има и истина – колата я няма.
А “Сови”? Става дума за данъчни измами.
Не съм убедена, че е много подходяща.
Във фолклора совите и птиците от тяхното семейство – бухали, кукумявки и т.н., са символ на нещо лошо, заплашително, тъмно…
И непременно свързано с нощта. А пък данъчните нарушения не са непременно свързани с нощта. Това название би било по-подходящо, ако ставаше въпрос за незаконно производство на алкохол например. Там върви. Американският еквивалент е “Moonlight” – производители на незаконен алхокол.
В предишните години ръководствата на МВР кръщаваха операциите с названия като “Комар”, “Респект” и разработката “Гном”. Между сегашните и предишните кои намирате за по-ефектни, по-сполучливи?
Сегашните са по-функционални.
Може би сте права, те наистина станаха много популярни.
Те, за да станат масови, значи, че са успешни. Ако едно наименование не е успешно, тогава много вероятно е да се търсят заобикални начини да бъде назована акцията. Ако наименованието е успешно, тогава то се репродуцира многократно. Това също е знак.
Вие като страничен човек, свързан с науката, мислите ли, че е започнала истинска борба с мафията, с престъпността? Как оценявате действията на полицията?
Ще ви кажа, че точно като човек, който се занимава с наука, съм склонна да побера в главата си взаимноизключващи се тези. Факт е, че със сигурност заедно с много добри намерения и готовност включително и за саможертва на отделни хора, в цялата тази история стоят и много дълбоко законспирирани интереси. Чу се, че една групировка стои срещу друга групировка, опасявам се, че това е много възможен сценарий. От друга страна, съществува възможността това да бъде една наистина чиста програма и понеже смятам, че тук е въпрос на психическо и емоционално здраве, аз предпочитам, с риск да бъде глупава, да приема доверчивата теза.
Как ви изглеждат от чисто културологична гледна точка образите на борците с престъпността Цветан Цветанов и Бойко Борисов. Те имат ли качества, които ги доближават до модела на “хероя” в литературата в чисто теоретичен план?
Ние мислим в метафори, независимо за какво, дори когато става въпрос за много сериозни неща, каквито са дори точните науки. И там много сериозни термини са метафори. Така че това е неизбежно. Неизбежно сюжетираме нещата, наподобяваме ги на някакви модели, дошли от романи, филми или от другаде. Мисля обаче, че става въпрос за една ежедневна професионална практика, която просто сега се изявява в по-интензивна форма. Дай Боже, да има и по-резултантен вариант.
Не ми отговорихте обаче дали влизат в калъпа на образа на “хероя”.
Знаете ли, винаги когато има калъп, нещо бива жертвано в името на схемата.
За да се напасне.
Винаги е “прокрустовото ложе”. Разбира се, то за това има варианти и инварианти. Инвариантите са нещо абстрактно, вариантите само частично съвпадат. Т.е. каквато и да моделираме, то е с цената на съзнателно игнориране, съзнателно пренебрегване на тези подробности, които не ни влизат в схемата.
вторник, 23 февруари 2010
Източник: www.vsekiden.com
