Интервю с проф. Клео Протохристова, специалист по титрология

Проф. Клео Протохристова е преподавател по антична и западноевропейска литература в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, ръководител на катедра “История на литературата и сравнително литературознание”. От 1991 до 1993 година, като стипендиант на комисията „Фулбрайт”, е преподавала български език и литература във Вашингтонския университет в Сиатъл. Автор е на книгите „Несъвършени изречения” (1990), „Благозвучието на дисонанса” (1991, 1996), „През огледалото в загадката” (1996). Специалист е по титрология – теория и практика на озаглавяването. Тъкмо това е поводът да се обърнем към нея.

Проф. Протохристова, намирате ли за сполучливи имената на полицейските акции в последно време? Могат ли да се открият по-дълбоки основания за “кръщаването” им по този начин?

Да, разбира се, може. Но аз не съм се задълбочила много в тази тема, защото независимо от цялата шумотевица не съм склонна да фокусирам вниманието си върху този аспект от съществуването ни. А че се играе с някакви доста въздействащи озаглавявания, това е факт. И някои си имат сериозните основания. Примерно с “Октопод” е ясно, че тук става въпрос за съвсем ясна референция към много познатия филм, който мнозина са гледали. Става въпрос за нещо, което го имаше във филма, но тук е изведено напред в самата структура на тази организация, която напомня “Октопода” и функционира по подобен начин. Така че можем да кажем, че има замисъл в цялата тази операция.

Вие бихте ли направили препратка на образа на “Октопода” в начина, по който се възприема в световната литература – от Средновековието до днес?

Въпреки че има един известен роман, който се казва така, струва ми се, че по-скоро се играе с тази универсализирана метафора на мафията като октопод. Това вече си съществува като културен знак.

С “Наглите” нещата стоят по-ясно като че ли.

Да, да, там е по-директно. Пък е и много изразително. И понеже наистина става въпрос за дълго търпение, което е проявявано и в един момент наглостта избликва и прелива, струва ми се, че е добро намерено заглавие.

А “Факири” впечатлява ви? Става дума за автокрадци, предполага се, че са сръчни.

Това съм го изпуснала. Откога са тези “Факири”?

От днес, от тази нощ.

Не, не мисля, че е много добре. Факири навява други внушения. Добре – сръчност, нещо изчезва и после се появява, това да, но факирите правят неща, които всъщност не се случват – примерно режат някаква глава. А тук е съвсем реално – колата изчезва. При факирите има два плана – едното е това, което те кара да вярваш, че се е случило, а другото е това, което всъщност става.

За много умел в нещо човек не се ли казва “Този е направо факир”?

Казва се, но проекцията е друга. Ако внимателно се анализира внушението, във всички случаи има два плана и този втори план е, че има несъответствие между онова, което виждаш и това, което става. Използва се не както трябва. Изразът “Той е факир в работата” не е точен. Факир винаги предполага, че има привидност, която не съвпада с реалната стойност на нещата. Ако ми кажат, че един хирург е факир, аз няма да отида при него.

Така ли, винаги съм приемала това като комплимент?

Помислете, факирът е този, който те кара да смяташ, че зайчето е излязло от шапката.

Как навлиза тази дума в езика ни? Мисля я за остаряла, сещам се за Факира Мити – бащата на Емил Димитров, не съм чувала скоро някой да я използва вън от израза, за който говорим.

Влиза заедно със социалните практики, които вървят с това име. Друго е да кажеш “вълшебник” или “магьосник”, те успяват да направят нещо, което обикновеният човек не може. Но когато кажеш факир, във всички случаи става дума, че в нещо те лъжат. Когато се краде, има лъжа, но зад това, което се прави със сръчност, има и истина – колата я няма.

А “Сови”? Става дума за данъчни измами.

Не съм убедена, че е много подходяща.

Във фолклора совите и птиците от тяхното семейство – бухали, кукумявки и т.н., са символ на нещо лошо, заплашително, тъмно…

И непременно свързано с нощта. А пък данъчните нарушения не са непременно свързани с нощта. Това название би било по-подходящо, ако ставаше въпрос за незаконно производство на алкохол например. Там върви. Американският еквивалент е “Moonlight” – производители на незаконен алхокол.

В предишните години ръководствата на МВР кръщаваха операциите с названия като “Комар”, “Респект” и разработката “Гном”. Между сегашните и предишните кои намирате за по-ефектни, по-сполучливи?

Сегашните са по-функционални.

Може би сте права, те наистина станаха много популярни.

Те, за да станат масови, значи, че са успешни. Ако едно наименование не е успешно, тогава много вероятно е да се търсят заобикални начини да бъде назована акцията. Ако наименованието е успешно, тогава то се репродуцира многократно. Това също е знак.

Вие като страничен човек, свързан с науката, мислите ли, че е започнала истинска борба с мафията, с престъпността? Как оценявате действията на полицията?

Ще ви кажа, че точно като човек, който се занимава с наука, съм склонна да побера в главата си взаимноизключващи се тези. Факт е, че със сигурност заедно с много добри намерения и готовност включително и за саможертва на отделни хора, в цялата тази история стоят и много дълбоко законспирирани интереси. Чу се, че една групировка стои срещу друга групировка, опасявам се, че това е много възможен сценарий. От друга страна, съществува възможността това да бъде една наистина чиста програма и понеже смятам, че тук е въпрос на психическо и емоционално здраве, аз предпочитам, с риск да бъде глупава, да приема доверчивата теза.

Как ви изглеждат от чисто културологична гледна точка образите на борците с престъпността Цветан Цветанов и Бойко Борисов. Те имат ли качества, които ги доближават до модела на “хероя” в литературата в чисто теоретичен план?

Ние мислим в метафори, независимо за какво, дори когато става въпрос за много сериозни неща, каквито са дори точните науки. И там много сериозни термини са метафори. Така че това е неизбежно. Неизбежно сюжетираме нещата, наподобяваме ги на някакви модели, дошли от романи, филми или от другаде. Мисля обаче, че става въпрос за една ежедневна професионална практика, която просто сега се изявява в по-интензивна форма. Дай Боже, да има и по-резултантен вариант.

Не ми отговорихте обаче дали влизат в калъпа на образа на “хероя”.

Знаете ли, винаги когато има калъп, нещо бива жертвано в името на схемата.

За да се напасне.

Винаги е “прокрустовото ложе”. Разбира се, то за това има варианти и инварианти. Инвариантите са нещо абстрактно, вариантите само частично съвпадат. Т.е. каквато и да моделираме, то е с цената на съзнателно игнориране, съзнателно пренебрегване на тези подробности, които не ни влизат в схемата.

вторник, 23 февруари 2010

Източник: www.vsekiden.com

Изобщо голямо уважение падна. И размяна на любезности. Добре дошли! ОЛАФ е първостепенен партньор на България, каза премиерът. Ние работим много добре с българските власти, побърза да върне жеста Тиери Кретиен. Много от нещата, които се правят в България, са последователни и са в правилната посока, допълни още той. Бихме искали разследванията на ОЛАФ да се използват като доказателства за издаване на присъди и в родните съдилища, върна топката Борисов. Двамата си разменяха любезни реплики десетина минути пред журналистите. Почти като на приятелска партия по тенис. Има политическа воля и желание да стигнем докрай в разследванията, няма толерирани хора, заби топката Борисов. И победи. Победи заради добрия PR, който си спретна.

Новото правителство реализира няколко мащабни акции и показа пред обществото, че у нас не само има престъпност, но и че тя може да бъде наказвана. Показа го и на медиите, при това не само на българските. Поканиха си дори и шефа на ОЛАФ, за да ги аплодира, и го разведоха като мечка от ведомство на ведомство, за да се запознае с направените промени, предприетите действия и грандиозни планове. Екип на ОЛАФ вече се заема и с разследване на конкретен сигнал за злоупотреба с пари по оперативните програми, анонсира вчера министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. Действа се. А ОЛАФ одобрява.

В това всъщност няма нищо лошо и така трябва да се прави. Защото все пак ни чака нов евродоклад. В тези, които бяха издавани досега, корупцията и организираната престъпност винаги мигаха в червено. Те бяха и основните опасения на чуждестранните инвеститори, попитали с любопитство “Де е България?” Хубаво е, че сами лобираме пред евроинституциите, а не плащаме на лобисти, както се правеше по време на предишното правителство, при това без особен успех. Е, вярно, че някои от вече заловените престъпници се шмугнаха през решетките като хамстери, само срещу парична гаранция. Вярно, че все още не са заведени реални дела по последните операции със звучни имена, но поне се прави стъпка в правилната посока.

Или както казва един познат с черничко чувство за хумор – предишния шеф на ОЛАФ го уморихме, горкия човечец, дано сега поне новия пощадим.

Източник: www.pari.bg

Брад Пит, Хер Флик, Гаргамел, Гном, Съсел, Толстолоб, Димката, Тъпото, Нубиеца, Светулката. Това вече не са само имена на холивудски актьори, на филмови герои или на представители на флората и фауната. Тези прякори вече са се превърнали и в неразделна част от политическия ни фолклор. И ако в първите години на прехода най-често се споменаваха Фори Светулката, Васко Нубиеца и Гошо Тъпото, то те вече са изместени от Съсела, Брад Пит и Толстолоба.

Една изпусната реплика от финансовия министър, наричан от червените “поразяващата уста”, ни накара да си припомним за това как се оприличават политиците. В типичния си стил Симеон Дянков заяви, че бившият премиер Сергей Станишев е бъзльо и че е съсел. “Как ще си приличаме?! Та той прилича на съсел”, каза вицепремиерът по отношение на соцлидера, демонстрирайки с жестове как изглежда гризачът. “Единственото общо по между ни е, че носим очила. А аз приличам на Брад Пит, само че съм с очила”, продължи да разсъждава Дянков. Съвсем естествено, Станишев не му остана длъжен и побърза да му отговори. “Повечето българи оприличават Симеон Дянков на Хер Флик от сериала “Ало, ало”, припомни бившият премиер.

Някой ден, когато не е министър, пък Симеон Дянков може да навлезе успешно във филмовата индустрия, след като така успешно е сравняван с различни киноактьори и герои. Какво обаче да кажем за Станишев?! Съсел всъщност е едно от названията на лалугера. В някои райони на България той се нарича и суек, суяк, което пък се използва като обида или насмешка за някого, гласи информацията в интернет. Лалугерът/съсел е дребен гризач, който има една световна особеност. И тя е с отрицателен знак – той е застрашен от изчезване вид и е включен в Червената книга. Ако скочим в политиката – дали оприличаването на Станишев със съсел, който е изчезващ вид, означава, че той скоро няма да е лидер на БСП? Е, историята ще покаже.

Съселът е доста свирепо на пръв поглед животинче, с дълги и остри като игли зъби, с рунтава опашка и криви нокти на крачката си, с мънички коварни очи. По-голям от мишка и по-малък от катеричка. За него казват, че е мишка, пожелала да стане катерица. Или обратно. Макар че през нощта будува, за да си хапне, в книгите съселът е наречен сънливец — заради навика му да си подремва през деня, а може би и заради дългия му зимен сън.

Две години преди на родния политически небосклон да светне звездата на Дянков, Станишев се сдоби с друг прякор – Мистър Клийн или Мистър Пропър. Даде му го не кой да е, а президентът на САЩ Джордж Буш. И му заръча да се бори с корупцията и престъпността. Дали обаче лидерът на БСП успя да изпълни заръката на американския лидер?!

При прякорите обаче се наблюдава и приемственост – освен острието на ГЕРБ Дянков и острието на червената партия Татяна Дончева се слави като „поразяващата уста”. Нейният партиен опонент Румен Петков пък стана известен като Запалката. Бившият вътрешен министър бил наричан така от лица, срещу които били използвани СРС-та. В последствие се оказа, че той е разработван от службите под името „Запалката”. “Аз съм известен, с това, че или имам една запалка, или няколко в джоба, което според мен е направило впечатление на някои от тези хора”, обясни преди време Румен Петков.

Главният секретар на МВР по времето на Петков Валентин Петров пък се подвизава с прозвището Вальо Лимонадата. Защо ли? Просто съпругата му се занимава с търговия на безалкохолни напитки.

Покрай последните скандалите около екссъветника в ДАНС Алексей Петров изплуваха пък няколко други прякора – Трактора и Толстолоба. С първия МВР определи бившата барета като ръководител на въоръжена престъпна група. Вторият – пък му бе даден от журналиста Кеворк Кеворкян.

“Когато сериозните хора използват езика на недоизказаното, на подмятанията, идва времето на подобни лица, напълно измислени, някакви номинални граждани – които обаче решават, че могат да пуснат малко илюминации за себе си, слагат си сами някакъв етикет и от време на време се подават от подмолието си, от тинята, в която иначе мързеливо се излежават толстолобите”, даде безпощадната си характеристика на Алексей Петров Кеворк Кеворкян.

Енциклопедиите като че ли са по-благосклонни към толстолобите. Пъстрият и белият толстолоб са сладководни риби, от групата на растителноядните риби. Тялото на белия̀ е странично сплеснато с голяма глава, а очитѐ са разположени в долната̀ част. Ако оставим обаче настрана описанието на толстолоба, то въпросната риба има важно значение за зарибяването на язовирите.

И пак покрай Алексей Петров и най-вече покрай ареста му, изплува друг човек от службите – бившият директор на контраразузнаването ген. Атанас Атанасов, наричан Гнома. Пред “Всеки ден” бившият главен прокурор Никола Филчев го определи като “тоя смрадлив гном”.

А иначе гномите са митични същества, дребни и дори много малки на ръст. Затова често се определят и като джуджета. Тези митични същества са сред най-важните духове на стихията земя, поради което те се движат през земята с лекотата, с която хората ходят върху нея, имат конични шапки и слънчевите лъчи ги превръщат в камък. В други митологии гномовете са просто малки, уродливи и палави духове или гоблини. Притежават магически сили, които могат да направят човек щастлив или тъжен. Според мита, гномовете съхраняват тайно знание и богатство.

И ако продължим да ровим в царството на ДСБ, то не е тайна, че лидерът Иван Костов освен Командира, беше обявен за героя-злодей Гаргамел, който зомбира джуджетата, а те изпълняват неговите заповеди. Прякорът му дойде от Бойко Борисов. Столичните общински съветници от ДСБ пък според бившия вече кмет на София бяха смърфове. След време Борисов се извини на Костов, че го е наричал така. Вярната заместничка на Костов Екатерина Михайлова е известна като Класната.

Сред актуалните напоследък политици обаче не трябва да забравяме и евродепутата от НДСВ Антония Първанова, известна с прякора Тони Фарма. Тя си спечели това име заради лобирането за фармацефтични компании. Трябва да отдадем дължимото и на лидера на РЗС Яне Янев – Яне Димката. Той хвърляше димки на една от предишните конференции на СДС. А доста преди него имаше и един друг борец за демокрация, за правда и свобода, който съвместяваше ролите на атомен физик и йеромонах – Христофор Събев. И заради нощните си бдения със запалени свещи стана известен като Фори Светулката. Партийният му колега от СДС пък д-р Васил Михайлов си спечели прякора Нубиеца. Той направи откритието, че отношенията между България и Нубия са на добро равнище, но въпреки това трябва да се задълбочат и да се развият в интерес на двете ….. държави.

Напоследък забравихме за Хари Потър – Николай Василев, който без проблем оглави няколко министерства. Заради способността си да се забърква в скандали обаче царското юпи си спечели и прякора Ники Белята, както и Ники Маус. Вече две десетилетия Лупи или Сашо Апашо в ролята на Александър Томов, присъства последователно в политическото, спортното, а напоследък и в съдебното пространство.

А спомняте ли си, че пък някои наричаха земеделската лидерка Анастасия Мозер – Сиси Боата. Друг земеделски кадър Георги Петров – Гошо Тъпото, често беше наричан и Гошо, обратното на острото. Прякорът обаче не му попречи многократно да бъде избиран за депутат, както и да оглави Комисията по хазарта. Студентите пък открай време тайно наричат бившия финансов министър и виден преподавател в УНСС Стоян Александров Малката секира. Банкерът е непримирим към тези, които се явяват неподготвени на изпит.

Много и най-различни прякори се родиха. Нямат край, така както досега историята все още не е разкрила какви точно далавери са вършили в митниците Цайса, Дебелия, Пингвина, Марадона… А какво ли да кажем за Очите, Пилето, Папата, Вълка и Пръча?!

Източник: www.vsekiden.com

Ad.ly работи като свързващо звено между рекламодатели и Twitter-потребители, които за целите на системата са наречени “издатели”. Ако имате желание да рекламирате в системата, трябва да създадете рекламен туит и да изберете потребители, които са регистрирани в Ad.ly, да го разпространят. След това потребителите може да одобрят или откажат вашето предложение. Всеки регистриран  в системата Twitter-потребител има индивидуална рекламна тарифа, базирана на броя последователи (системата предлага възможност всеки участник да определи сам цената си, но го съветва за приемлива стойност).

За да се избегне постоянен рекламен спам, потребителите имат право на едно рекламно съобщение дневно, което според мен е много далновиден ход – така се избягва натоварването на канала с твърде много шум, а и вероятността последователи да се откажат от някой, който по цял ден пуска само реклами, е доста голяма. Така всички печелят: потребителите не губят последователи, рекламодателите предават посланията си по ненатрапчив начин, а Ad.ly печели популярност.

Самите рекламни съобщения са обозначени като реклама, което помага за прозрачността и няма да навреди на доверието, което последователите имат към отделен потребител. Освен това всеки от регистрираните “издатели” може да откаже съобщение, ако то не му допада – това е още един фактор за изграждането на доверие към рекламата на Ad.ly. За да рекламираш, трябва да си минал “съда” на индивидуалния потребител.
Много от потребителите в Ad.ly са просто търсачи на бърза печалба, но пък има и доста възможности за точен избор. Регистрирани са около 20 000 акаунта, които могат да бъдат избрани на база брой последователи или тематична категория, в която най-често се изявяват. Към момента потребителят с най-много последователи е Kim Kardashian с 2 779 262, на която обаче трябва да платите солидните $10 000 за туит.

Въпреки че системата работи само от септември миналата година, Ad.ly се развива бързо и вече е привлякла вниманието на Sony, Microsoft и Universal. Към момента е въведена сегментация на “издателите” по категории и система за анализ на рекламната ви кампания в реално време – колко от планираните туитове вече са изпратени, колко клика са получени от всеки от тях. Вече имате възможност за планиране на рекламната кампания с “наемане на рекламна площ” за бъдещ период или за няколко последователни дни. Създателите на системата са обявили плана си да подобрят възможностите за рекламодателите, като въведат алгоритъм за оценка на всеки регистриран “издател” по фактори като брой активни последователи, брой retweets и колко рекламни съобщения се публикуват през него.

Ad Age поставя интересен въпрос – дали скоро големите сайтове за публикуване на новини като New York Times ще се възползват от възможността за допълнителни рекламни приходи? Бъдещето ще покаже – може би скоро и в профила на Дневник ще видим нещо такова?!

Материалът е взет от http://vasvalch.com

Къс(н)ите изречения на 2009-а

 от Борислав Кандов

Източник: http://www.capital.bg/